Маточината е билка, която вирее в умерените климатични пояси. В земите около Средиземноморието и Южна Европа тя може да се срещне в диви условия, но в доста страни растението бива култивирано. В България човек може да се натъкне на нея почти навсякъде – в гори, храсталаци, тревисти и каменисти места.
Маточината е многогодишно растение и спада към семейство Устоцветни. Листата и силно напомнят тези на ментата, а свежият им мирис на лимон е още една причина поради, която често хората бъркат двете билки. На височина маточината достига средно между 70-150 см. Растението цъфти през края на лятото, а малките му бели цветчета са пълни с нектар. Този нектар силно привлича пчелите, което всъщност е причината гръцкото название на маточината да е Melissa, значещо „пчела”.
Билката има множество лечебни свойства, които се дължат на нейния състав: в етеричното си масло маточината съдържа цитрал, цитронелол, мирцен, гераниол – все вещества, които имат спазмолитичен ефект върху хранителната и дихателната система, а седативното действие на билката се дължи в частност на цитрала. Освен това растението е богато и на витамин C, керотин, органични киселини и др., които оказват благоприятно въздействие върху човешкия организъм що се отнася до подсилване на имунната система.
Едно от най-популярните приложения на маточината е за облекчение при смущения в стомаха и червата. Билката също така действа успокояващо и на нервната система, което обеснява нейното благотворно влияние при проблеми със съня, при неврози, мигрена, виене на свят и др. В следствие от това чаят от маточина може да е изключително полезен за повишаване на кконцентрацията и активността в работата. Освен това чаят се използва и за потискане на гаденето при бременни жени, за стимулиране на апетита, при нередовна менструация и др.
Листата на маточината, от които се приготвя чая, се берат от късна пролет (края на май) до средата на лятото (юли месец), преди растението да е цъфнало, понеже в противен случай се губят лечебните му свойства.
